Краят на плоския данък

Ето така се прави политика в България – популистки идеи със ссериозен фискален ефект се промъкват между четенията и се базират на странни изчисления дни преди гласуването от законотворците! Да те е страх от такива законотворци! Толкова за технологията на правенето на обществени политики и добавянето на икономическа и социална стойност…

Стъпка 1 – от вчера

Коалиция за България ще подкрепи предложението на хора с доходи до 340 лв. да се връща платеният подоходен данък. Това заяви на пресконференция лидерът на БСП Сергей Станишев по повод на предложенията, които ще бъдат подкрепени при второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. (Идеята пусна Йордан Цонев по-рано)

Стъпка 2 – от днес

“Това е първата стъпка към въвеждане на прогресивно подоходно облагане и БСП не може да бъде упреквана, че не спазва предизборните си ангажименти”, обяви вчера депутатът от БСП Корнелия Нинова

Очаквайте… Стъпка 3

Протести на синдикатите, които се отказват от някои искания, но получават най-съкровеното – необлагаем минимум и подоходно облагане

Стъпка 4 и 5

Изчисления колко ще спестят хората със средни доходи и как ще бъдат наказани богатите и олигарсите. Проучвания на общественото мнение и протест против плоския данък, олигарсите, котараците и президента

Стъпка 6

Данъчни промени 2014, данъчен кредит от вече взетите данъци 1 или 2 пъти през 2014, по възможност около изборите – “ефектът от облекчението ще се планира в бюджета за 2015“, заяви Орешарски

Сенките от миналото зад сегашното управление

С идването на власт на тройната коалиция БСП-ДПС-Атака  се промениха много неща. Новите управляващи върнаха обществото много назад. Политиката запуши ушите си за исканията на гражданите, като започна да разпределя сграбчената власт между своите хора с малко грижа за  качества, етика или национални приоритети. Задкулисието се превърна в ежедневие.

 

Върнаха се и кадрите на бившата “Държавна сигурност”, гнетила живота на поколения българи по времето на комунизма – режим, обявен за престъпен през 2000г. със закон от Народното събрание.

 

Всъщност, докато изпълнява бизнес плановете си, марионетното правителство на тройната коалиция има и друга много важна задача. Важна за онези, които дърпат конците на България, забогатели по съмнителен начин, а още по-рано сътрудничили или дирижирали престъпните деяния на комунистическия апарат и неговия железен юмрук.

 

Младият ни външен министър от първият ден на този пост зададе посоката на българската дипломация – да се уповава на опита и професионализма на бившите кадри на Държавна сигурност, служили на един човеконенавистен тоталитарен режим и шпионирали сегашните партньори в Европейския съюз. За щастие България има Президент с принципна позиция, както в подкрепа на гражданските искания (и през февруари, и сега), така и по темата с дипломати с досиета.

 

Росен Плевнелиев ясно заяви, че такива дипломати нямат място в съвременната българска дипломация и не би одобрил да са посланици. Ето защо бившите комунисти и сегашни социалисти прибягват до плитки хитрини и С раздут щат и нарастващ дефицит МВнР продължават да изпращат за заместник-псоланици хора от старата комунистическа гвардия. Почти като политкомисарите, които следят за “правилната” работа на институцията. Разбира се бившите комунисти и агенти и техните хора с банките и вестниците няма да простят това на Президента и той ще продължи да бъде обвиняван за офшорки, любовници, олигарси, източване на фирми и за какви ли не дяволии. Накратно – за това, че се осмели да има съвест и да не играе по свирката им.

 

Същевременно новата тройна коалиция подготвя законодателни промени, целящи да разпънат политически чадър върху кадрите на Държавна сигурност, заемащи висши длъжности  в Националната разузнавателна служба и в служба “Военна информация” след 1991г. Това е небезизвестният параграф 12 от Закона за досиетата, който забранява обявяването на техните имена. Тази забрана бе отменена от предишното Народно събрание преди по-малко от година с огромно мнозинство в отговор на обществените очаквания за прозрачност и справедливост.

 

Всъщност това е атака срещу Комисията по досиетата, която след отпадането на забраната обяви някои вече проверени сътрудници на ДС останали скрити от обществото. Сегашните поправки са слабо мотивирани и вероятно с цел пркирване на хора, чиито брой е толкова малък, че не може да оправдае законодателни промени.

 

Редно е Народното Събрание да спре да следва практиката с назначението на Делян Пеевски и да проведе открит обществен дебат по внесените поправки по закона за досиетата и по всички законодателни инициативи без да се нарушава правилника за работа. Случаят, далеч не е такъв и вече предложенията бяха гласувани в комисия без необходимото обществено обсъждане.

 

Всичко това не е просто безсмислено ровене в прашните рафтове на историята, а поредица от стъпки за възстановяването на справедливостта (макар и със задна дата) и установяване на обективната историческа истина

 

С реставрацията на комунистическите агенти,  припрените законодателни промени и ударът срещу Комисията по досиетата сегашното правителство се опитва да затвори една непрочетена страница и да скрие от обществото историческата истина. Това не е справедливо. Всяко говорене за справедливост на това управляващо мнозинство е лицемерие. Каквото е и обяснението им за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и онези, които са му написали писмото.

 

Надявам се, българският президент да продължи да проявява принципност по темата с досиетата и да не позволи връщане назад.

 

Пазар за всеки – революция на пазара на труда

Много книги се изписаха на тема как технологиите променят живота ни и как света отново е полосък и всички имат равен достъп. Навъдиха се и немалко онлйан и технологични гурута. Това е нормално. Все пак, и аз с този блог съм един от многото пишещи днес, макар да не е необходимо да съм част от професионална общнсот (журналист).

Една от големите промени, които информационното общество ни донесе е комуникацията между различни информациоони масиви и свързването на местата, където има дефицити, с онези, където има излишъци. Например пазара на труда.

Obama wins 2012 Elections

At 1:45 East Time Obama declared victory.  Four hours later the republican candidate conceded a defeat.

Here is how the map of the states look like: http://elections.nytimes.com/2012/results/president

Clearly, all toss-up states were won by the incumbent. He won with less than last time when he campaigned with the message of hope. Also, less people voted, with the difference between the two candidates around 800 000 votes.

I just listened to the speech of the “new” president – it was a very strong one: here is what he said in front of his supporters to all Americans.

***

We are the wealthiest nation in the world but this is not what makes us rich
We have had the strongest military in the world historically but this is not what makes us strong

Our universities are the envy of the world, but this is not what makes people come to our shores

It is what binds us together as the most diverse nation that makes us the greatest nation in the world. It is the understanding and commitment that if everybody takes their obligation to the other that makes thing work.

What makes us the greatest nation is that we are more than the sum of our individual ambitions. We will continue to be not only red and blue states but the United States!

6 May Election Day

IN the year with highest number of elections, today 6 may is the polling day of the year. There are elections in France, Greece, Armenia and 2 votes in Serbia. There are regional elections in Schleswig-Holstein in Germany, which will test the strength of the incumbent chancellor Merkel to win elections before the federal ones next year.

6 May is an important day for Europe as it will show to what extend the family of the European People’s Party  will retain its dominance across the 27 member states. This is paramount for the political set up in Europe and the difficult decisions that are still to be taken to solve the euro crisis. For now, the France-German axis was the engine of the decisions and not least this rested on the centre-right parties that are in power in the big two. Or were.

The odds are high that Nicolas Sarkozy will out of office after today’s vote. Perhaps the French will never forgive him for the extravagant behavior in the first half of his term. Even though he changed his communication and wrote several books over the last year, he still does not behave presidential, i.e. a little like a monarch in l’Elysee.

More importantly however, Sarkozy did not have the winning strategy for the election. He was convincing, he had great speeches and mobilized totally the UMP vote. But he made a major mistake when he hardened his discourse on Europe and adopted anti-immigrant stance that rather made him look too radical for many French voters. It was natural that the current president tries to snatch abig chunk of the vote of Front National (Marine Le Pen won 18% on the first round) However his team of advisors did not realize that the people who voted for the french far-right id so not because of the policies articulated by Le Pen, but out of disappointment with the current political elite. Thus by turning to the far right rethoric Sarkozy alienated the centrist voters. This became evident when a few days ago Francois Bayrou. And will determine the result, expected in about an hour from now.

Francois Holland seems to me a very pragmatic man and I hope his presidency will not be like his campaign. The socialists do not have a great (if any ) economic program. In the debate last Wednesday with Sarkozy the former socialist senator and leader of PS mumbled about his plans how to reduce the deficit and the debt of France. Instead, Holland insisted on creating 60 000 new jobs in the state administration and imposing a 75% tax on the rich. The tax by the way, according to Holland himself is total nonsense fiscally (see interviews from January 2011).

Instead, what the next French president should focus on is primarily creating economic policies, solving the long-term fiscal problems and making labour market as well as budgetary reforms in order to give a boost to the French economy. The state should not be an employer of last resort.

So far Holland seems to me like an old school spend-a-lot socialist and behaves rather like a populist when it comes to the real issues of France- he is compassionate with the worries of the French, bit does not seem well-armed to solve the problems from which they stem. He fails to articulate clear policies except his call for a growth pact (and socialists of his party understand growth mainly as public spending).

But Mr. Holland is a witty man. He has managed to keep away from far-fetching promises. He also succeeded in turning the whole presidential campaign into a referendum for Sarkozy’s tenure. Indeed, the incumbent president was alone against 9 other candidates and was the challenger throughout the whole process with Holland clearly considered more likely to win from the outset.

I hope when elected Mr. Holland gets as pragmatic in his policies as he was during the campaign. He should under no circumstances use his (likely) parliamentary majority – legislative elections are in June- to block the referendum of the Fiscal Compact. This is paramount for the Future of Europe!

France holds a key position between the fiscally rigorous north and the lax on spending south. IF France drops the policies aimed at solving the euro crisis may bring yet another disaster to the EU and its member states.

Сбогом, другарю!

Днес изпращаме окончателно Първанов от президентството. Защо това ме радва? Най-вече защото се отваря възможност за намаляне на политическото интригантство в България. Но нека не си правим илюзии за отиващия си президент. Той няма да си тръгне както Царя през 2009 (е ,сигурно ще си вземе вълчицата). Все пак Първанов има много качества, част от които, предлагам илюстрирани с текст и картина.

Светът: Избори 2012

За онези, които следят външнополитическите събития и международната сигурност 2012 може да предложи много неочаквани промени. Значителна част от тях вероятно ще са свъерзани с политическите цикли във водещите икономики, където ще има избори. Съвсем накратко, ето някои от тях, като спискъкът далеч не претендира да е изчерпателен.

В международен план, през 2012 се очаква развързката на Арабската пролет, предстои да видим в каква посока ще тръгнат арабските държави, минали през революции. Те обещаха нова вълна от демократизация, каквато светът не познава през последните 20 години, когато Източна Европа бе в центъра на вниманието.