Барозо 2.0: Какво означава българският ресор?
Голямата новина от тази седмица е съставът на новата Европейската Комисия и разпределението на ресорите. Българският кандидат-комисар Румяна Желева получи ‘Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи’. Външният ни министър изрази задоволство, че получава външнополитически ресор. Но какво всъщност означава тази позиция?
Не е тайна, че ЕК няма достатъчно компетенции за 27 истински значими ресора. Поради тази причина, с увеличаването на държавите членки някои от тях се разделиха между двама комисари, а други бяха създадени. Такъв е и случаят с външната политика на ЕС, към която спадат няколко комисари с различно портфолио.
Нека разтълкуваме значението на „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи”, като преди това направим следната уговорка: името на ресора е по-скоро ориентир, а това което наистина има значение е броят на генералните дирекции (ГД), хората в тях и правомощията, включени в него.
- ‘Хуманитарната помощ’ досега бе част от ресора на белгийския комисар Карел де Гухт (който поема
‘Търговия’). Бегиецът отговаряше също и за ‘Развитие’, отделено в специален ресор. Той се поема от доскорошния комисар по ‘Енергетика’ Пийгбалс от Латвия. С разделянето на този ресор на две, се постабя под въпрос кои генерални дирегции (ГД) ще са под ръководството на Румяна Желева. Със сигурност това е ГД ‘Хуманитарна помощ’ (ЕCHO)
ЕCHO се състои от 17 човека, което я прави сравнително малка дирекция. Основната й задача е да координира хуманитарната помощ при природни бедствия, масови кризи, бежански вълни или конфликти извън ЕС. Това включва безвъзмездно предоставяне на услуги като логистика, медицински услуги, пречистване на вода или снабдяване с хранителни продукти, гориво медицинско обурудване и т.н. Особено важни са изследванията и механизмитеза предотвратяване на кризи, които дирекцията ръководи.
Не на последно място, годишният бюджет на ЕСНО е 700 млн евро. 96% от него се харчат директно за помощи, например при земетресения, наводнения от цунами, тайфуни, продължителна суша, и др.
Важно за работата на българския комисар е, че дирекцията е неразривно свързана с докладчика по хуманитарната помощ в ЕП. Освен това близко сътрудничество ще има и с звената от ‘Развитие’, тъй като те често оперират в същите райони и със същите общности.
- По-особен е въпросът с ‘Международно сътрудничество’ – на езика на ЕС до сега това означаваше ГД EuropeAid, или дирекцията която разпределя и следи за оползотворяването на 70% помощите на ЕС. В това число се вклюва и Европейския фонд за развитие, на стойност над 22 млрд. Евро за периода 2008-2013. Тази дирекция включва 7 директората с 38 души персонал, плюс още 9 души в кабинета на Генералния Директор. Освен това, тя има координиращи функции, тъй като контролира грантове и проекти както в областта на помощите, така и в тази на развитието. Това я прави много важно звено и не изненада, че досега тя беше под шапката на Комисаря по външните отношения на ЕС.
Сега към този пост се добави и ролята на Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността (досега Солана). Миналата седмица британката Катрин Аштън бе номинирана за т.нар Външен министър на ЕС. Не е известно обаче дали контролът над EuropeAid ще остане при нея или не. Портфолиото на Аштън е достатъчно голямо и вклюва още сигурност, отбрана, военни и цивилни мисии на ЕС.
Според официалната информация от ЕК до този момент Europe Aid няма да бъде поверена на Румяна Желева. Това за пореден път би показало колко раздробена е външната политика на съюза между комисари и редица административни звена и колко функционално се действа при прехвърляне на дирекции от едни в други ръце. Макар Europe Aid да е свързана еднакво както с помощи, така и с фонда за развитие, контролът над нея поема комисарят по развитието Андрис Пийбалгс (заедно с чешкия комисар по разширяването Щефан Фюле). Неговият пост също е нов, представлявайки част от ресора на Карел де Гухт. Белгиецът все още ръководи Хуманитарна помощ и развитие, които сега биват изкуствено разделени.
Тълкуването на ‘реагиране при кризи’ остава най-голямата загадка. До сега този израз не се е появявал в нито един ресор и най-често се свързва с ролята на Върхвния представител (Солана) и на Специалните пратеници (EUSR). Това допълнение към ресора със сигурност се отнася до хуманитарни кризи. По разширено тълкувание може да даде допълнителен тласък на координирацията между управлението на конфликти (в ресора на Аштън) от една страна и насочването на помощи към бежанци и хуманитарни операции с учстието на сили за сигурност от друга.
Неизвестните около контрола върху дирекциите ще се решат през идните седмици. В най-лошия случай под опеката на Желева ще е ECHO. Ръководството на тази дирекция е важно за ЕС, тъй като отпусканата помощ е ключов инструмент за присъствието и имиджа на Съюза в много страни по света. Най-често това са държавите от Карибския басейн, Африка на юг от Сахара и Югоизточна и Централна Азия. Освен това, тази дирекция далеч не се занимава само с отпускане на пари. Първо, те са крайно недостатъчни предвид хуманитарните проблеми. Второ, съществуват редица предизвикателства, като полева работа и сътрудничество с военни сили, които често са единствените можещи да предоставят отпуснатата помощ.
Други звена биха били само плюс към важния външнополитически ресор на Желева. Важно е да се знае, че групата на комисарите свързани с външанта политика работи в тясно сътрудичество и координира действията помежду си. Все пак, това бе и задачата на Лисабонския договор- единно лице на ЕС пред останалия свят.
- Related Documents : Press Release Barroso 2.0
