Без да навлизам в методологията на обществената оценка, събирам няколко основни качества на Георги Парванов, с които ще го запомня. Все пак, той бе и мой президент, макар, че така и не получих орден „Стара планина”.

Щедрият президент:

Лирическият герой на президента често спохождаше бизнесмени и политически другари със своя чувал ордени. “С 319 ордена “Стара планина” за един пълен и втори още недовършен мандат президентът Първанов успя за срине авторитета на отличието. Наред с наистина достойни българи с него бяха закичени и цял куп спорни фигури от прехода, свързани най-често освен със съмнителен бизнес и с бившата Държавна сигурност” пише Спас Спасов през 2010г. И наистина, девалвацията на държавните отличия ги обезсмисли и разми още повече обществената концепция за „особени заслуги”.

Защитникът на националните интереси:

Затруднявам се да си спомня моментите, в които президентската институция е била в основата на обществения консенсус по важен за страната въпрос. За сметка на това добре помня моментите в, които Първанов защитаваше чужди интереси. Сещам се за писмото до Молошевич и отказа му да подкрепи интервенцията на НАТО в Косово. На практика Първанов подкрепи продължаване на кръвопролитието, дирижирано от последния комунистически диктатор на Балканите – Милошевич.

„До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… ”

Друг пример за работата на Първанов по националните интереси е т.нар. от самия него „Голям шлем”, който циментира ролята на Русия в енергийния пазар и в политическия живот на страната за десетилетия. Но да не му се сърдим – Първанов като президент правеше това, което бе научил по времето на своята младост – да търси съвета на Москва и да слуша винмателно.

По връщането на откраднатите от СССР български държавни архиви обаче президентът не бе така настоятелен. За сметка на това по време на честите си посещения в Москва (на Запад нещо не му вървеше с поканите) искаше подкрепата на Руския патриарх по дела срещу България в съда в Страсбург. Иронично! Но това си е цяла парадигма за Външната политика на една страна и международните отношения.

Президентът в крак с времето

Критиката на страна, Първанов е човек с много добър усет на къде духа вятъра и се преориентира бързо. Когато стана ясно, че дори и левите европейски фондации ще отрежат подкрепата за БСП, той веднага прегърна членството на България в НАТО, срещу което до неотдавна беше протестирал.

За участието си в репресивния апарат на комунистическия режим „Държавна сигурност” самия президент казваше „от мен нито дума, нито ред”. Което малко след отчаяните му самопризнания се оказа меко казано невярно. Това обаче не му попречи, а напротив –направи го по-уверен да защитава устоите на хаоса на прехода, а именно влиянито на ДС в България след 1989 г. и трансформацията на политическата власт на БКП в икономическа; това, което положи основите на морална деградация, бързо забогатяване, вакуум в сигурността и цялото неравенство и несправедливост, които годините на дирижиран преход към пазарна икономика и демокрация в България докараха на всички нас.

Какъв президент ни трябва?

“Това може би е работа за човек, който ще може да ни представя не такива, каквито се страхуваме, че може да се окажем, а такива, каквито би ни се искало да бъдем.” Този цитат от Юлиян Попов е достатъчен. И доста добре стои предвид днешната смяна на караула на Дондуков.

Би ми се искало да има повече бизнесмени като Плевнелиев, повече политици като Плевнелиев, повече личности като Плевнелиев и повече държавници като Плевнелиев. Президентът Плевнелиев, за късмет на всички българи (не само онези, чиито кариери се ползват с милостта на ДС и нейните издънки), има мислене на държавник, а не на политик – т.е. не гледа към следващите избори, а към следващото поколение. Това което вижда, е това, което ни се иска да бъдем – хора със чиста съвест, със свободна инициатива, с ясни политики и реформирани институции.

В заключение

“Каквито и усилия да полага с подобно CV, Първанов няма как да избяга нито от имиджа на идеологическата си ретроградност, нито от същинската си принадлежност към миналото” (по Спас Спасов). Такава съдба и такъв лидер не заслужава дори и БСП.

Но нека помним Парванов с усмивка. Все пак, миналото трябва да се разбере, не е необходимо да се мрази. А е още по-хубаво, когато можем да му се посмеем

В международен план, през 2012 се очаква развързката на Арабската пролет, предстои да видим в каква посока ще тръгнат арабските държави, минали през революции. Те обещаха нова вълна от демократизация, каквато светът не познава през последните 20 години, когато Източна Европа бе в центъра на вниманието. 

Опитът с разпадането на комунистическия блок показва, че консолидацията на демокрацията е сложен процес и не трябва да се взема за даденост, предвид че старите режими (армия, номенклатура, тайни служби) запазват голяма част от невидимата власт за себе си.

В Египет предстоят президентски избори, а изглежда, че революцията там продължава, този път срещу властта на военните, които не са склонни да отстъпят от позициите си в икономиката и политическия живот. Либия трябва да се справи първо с разоръжаването на бунтовниците преди да започне да конституира нови политически институции и да организира избори. 2012 ще бъде критична година за режима в Сирия. Неговата промяна, би имала осезаеми последствия за баланса на силите в Близкия Изток и особено за Ливан, Израел и Иран.

Развръзката на арабската пролет може да има ефект върху международните потоци на инвестиции. Страните от Северна Африка и Близкия изток имат многобройно и младо население, голяма част от него с добро образование –това са хората, които поведоха протестите в края на 2010 и началото на 2011. Ниската цена на труда и огромните възможност за развитие биха насочили натам значителни инветиции ако се осигури среда на сигурност и политическа стабилност. Населенята на Европа и Източна Азия бързо застаряват и няма да е неочаквано паричните потоци да се насочат към демографски по-динамични райони.

2012 може да се окаже годината на големи промени за световните лидери. Избори предстоят в 4 от 5-те държви постоянни членки на СС на ООН (САЩ, Франция, Русия, Китай).

Изборите в САЩ– Обама се радва на около 40% популярност, но ако бъде преизбран , ще бъде първия президен след Франклин Рузвелт, останал на поста при такива високи нива на безработица.

Във Франция предстоят президентски избори през април. Това е много важно политическо събитие предвид сложността на кризата с еврото и необходимостта от силна политическа воля и последователност за справянето с еня.

В Русия най-вероятно Путин ще се върне очаквано на президентския пост, но започналата вълна на протести и последвалите смени на ключови държавни позиции предвещават по-интересен политически сезон в Русия от обикновено.

В края на годината и началото на 2013 Китайската комунистическа партия също ще смени ръководството си. Новата генерация китайски комунистически лидери ще е първото поколение, което не е участвало в и няма спомен от война. Това съвпада със засилващите се амбиции на Китай в Южнокитайско море и споровете с почти всички съседни държави, както и проблеми с малцинствата.

Президентски избори предстоят и в Тайван и Венецуела (ще се оттегли ли болния Чавес ако загуби изборите?), които са  ключови страни за международната политика.

Международните отношения ще бъдат силно повлияни от развитията около Иранската ядрена програма. В края на 2011 Иран извърши доста разгърнати военни учения в Хормузкия проток, от където минава 20% от международната търговия на петрол. Това предизвикателство за международната сигурност и икономика идва в момент на обтегнати отношения на САЩ със съюзника им Пакистан, оттегляне на военните сили на САЩ от Ирак и планирани съкращения на подкрепата за Афганистан.

Може би думите ми ще прозвучат обидно на онези 30% според анкетите, които харесват Първанов (ако не са и по-малко), но нека първо се запитаме вече баналния, но все така неудобен въпрос: къде беше президентът на нацията, когато България стана мръсна дума в Европа; къде беше когато държавата ни отиваше към “failed state” с чудовищна корупция, безнаказано действаща организирана престъпност и мощни чуждни интереси, бъркащи се във вътрешната ни политика?

Из писмото на Пъравнов до другаря Милошевич "Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната."

Геройството на агента Гоце, според митологизиращата българския обществен живот наследица на БКП, се изразява в драматичия му обрат в подкрепа на членството на България в НАТО. И, разира се, в това, че не успя (въпреки огромното си желание) да състави правителство през зимата на 1997 г. От както е станал президент не виждам друго геройство (моля за предложения!).

А! Има едно друго геройство на президента ни – преди да напусне редиците на БСП и да стане „надпартиен” той сезира Конституционния Съд и използва тогавашното разпределение на силите за да блокира отварянето на досиетата. Неоговото собствено включително!

Такъв герой не може да остави всички тези геройства неизползвани и да не ги капитализира и след като напусне крепостта си догодина. Учредяването на АБВ има точно тази цел. Дали съставянето на движение с явни политически цели е нарушение на конституцията не мога да знам. Знам обаче че Гоце е много хитър и няма нито да основе партия, която да управлява задкулисно, нито да разцепи БСП.

Събралите се на учредяването на АБВ са фенклубът на Първанов. Бивши министри, генерали, спортисти, бившия скандален шеф на фонд земеделие, и др. българкси герои от кабинета на президента, които търсят продължение и възраждане (!) на собствените си политически кариери.(линк към приятелите на Първанов)

Казвам това, защото едночасовата реч на президента не можа да обясни на какво точно иска да прави алтернатива. Той е осезателно присъстващ в политиката на България от 13 години. Каква алтернатива може да си, когато с твоята благословия управляваха спокойно две правителства, второто от които извиси корумпираността до извънземни размери (с летящите си чинии). Фенклубът също не може да е алтернатива, предвид колко дълго е в политиката. Освен да е алтернатива на собственото си политическо обезличаване.

Така че нека не се лъжем – опитите на президента да закрепи властта си извън президентството, което напуска, са много плитки. Чрез това движение той има за цел да консолидира онези 30% които го харесват (включитлено 8-9те процента на ДПС), както и онези 10-15% които вече не харесват Борисов. Първанов няма да учредява патия, той иска да контролира партии. Най вече БСП чрез заплахата да я разцепи. Но той няма да направи това, тъй като е задкулисен лидер, а ако разцепиш, трябва да поведеш част от разцепеното (пример Иван Костов, който си носи отговорността за създаването на ДСБ и отслабването на СДС).

С движението си Първанов няма да търси лидерска позиция, а задкулисно ще се опита да смени водещите фигури в политиката

Президентът Гоце ще търси чрез проекта си смяна на лидери и ключови позиции в партиите, включително ДПС, включително ГЕРБ. Последната все още е млада партия с млади местни структури. На предстоящите местни избори движението на президета очаквам да скючва негласни коалиции и да дава подкрепа на кандидати, удобни нему. Това не изключва кандидатите на управляващата партия от сметката. Ще му е по-лесно вместо открито да застане срещо ГЕРБ, да я ерозира отвътре чрез идващите избори и да търси промени в местните й структури. След това Гоце може и да реши да си направи партия и да я оглави. Но президентът не влиза в битки, които не са предварително уговорени и спечелени.

Мисля си, че Чаената партия (Tea party) в САЩ може да се окаже модел за Първановото движение – неформално, концентриращо значителен ресурс около известни личности и с ключова подкрепа на ключови места. Тази партя вкара много от кандидатите си (както демократи, така и републиканци) в Сената и Конгреса на изборите преди 2 седмици. Не мисля обаче че идейната импотентност на Гоце и хората около него са способни на нещо подобно

Целта на конференцията е да покаже на европейската общественост недобре известната българска съпротива срещу комунистическия режим.

 Сред поканените са жертви на комунистическата репресивна машина, лагерници от Белене, горяни, интелектуалци, както и български и европейски медии. Програмата Вижте тук.

В България няма постигнат обществен консенсус за най-новата ни история, а жертвите на комунизма са често забравяни. Това е и причината българската съпротива срещу комунизма да е слабо известна в Европа. Ако европейската общественост има някакво мнение за България между 1944 и 1989 г., то е, че страната ни е била сервилен сателит на СССР. Тази представа не отговаря на историческата истина.

За да бъдем наистина едно единно общество е необходимо обективно представяне на най-новата ни история. Трябва да се преборим със секретността и обществените митове относно периода 1944-1989. В тази връзка, конференцията напипва една болна тема в обществото ни, от която вече 20 години струят различни проблеми.

Поздравления за идеята и организацията на това събитие. Желая му успех!

Вече имаме технологичното измерение на този това цивилизационно постижение- Ushadi.

Възникнала от следизборния хаос в Кения, днес тази платформа дава възможност на всеки да комуникира информация и да я прави публична. Всички знаем какъви са ни проблемите и къде са – престъпност, корупция, измами, нарушени права.  Но никой не знае това, което всички кумулативно знаем, тъй като информацията не е публична. За това създаваме институции на правни и договорни основи, в които експерти събират и анализират информацията. По допотопен начин.

Ушади предлага достъпен за всеки начин да прави това, което знае обществено достояние и чрез акумулирането на данни, да подхранва социалната тъкан, необходима ни за да живеем заедно. Тази обществена тъкан можем да наречем когнитивен излишък - свободното време, в което правим нещо за себеи си, но го правим и достъпно за шсички останали.

Как ползваме платформата – всеки праща sms, или кликва на онлайн карта, където е станал свидетел на насилие, или изборни измами, или където е станала катастрофа, където снега на платното не е добре разчистен, където футбулни хулигани създават безредици… или където се продава наистина хубав сладолед. Така се създава глобално достъпна картина на това което се случва в определена кризисна точка. Какво бихте добавили към това?  Реки от информация, които МОЖЕМ да използваме.

Filed under: Български Tagged: collaboration, Кения, СИгурност, Ушади, либерализъм, технологии, Ushadi ]]> http://criticae.wordpress.com/2010/10/02/%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-2-0-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%ba%d1%80/feed/ 0 criticae ushadi http://criticae.wordpress.com/2010/09/26/mvnr-pakistan/ http://criticae.wordpress.com/2010/09/26/mvnr-pakistan/#comments Sun, 26 Sep 2010 08:49:26 +0000 criticae http://criticae.wordpress.com/?p=943 ]]> Нужна е! И то Веднага. Цифрите са за статистиката. Нечовешката трагедия няма аналог. МВнР започна кампания за събиране на средства – всекиму според възможностите.  Можете да следите развитието на помощта за Пакистан на сайта Dnes.bg и на страницата на МВнР (кликнете на снимката)

Наводненията Пакистан потопиха огромна юаст от страната под вода. Население колкото това на България на територия 5 пъти колкото Белгия е в бедствено положение -без подслон, храна и лекарства. Придошлите реки откъснаха много села и градове от норманлния начин на живот. Стотици хиляди къщи са напълно разрушени. Заради релефа си и мноществото малки долини, шокът от наводнението се разпростира върху живота и на тези, които не са пострадали, тъй като не могат да се придвижват, да търгуват и да се снабдяват със стоки.

Потопът унищожи реколтата на 160- милионен Пакистан. Ако водите не се оттеглят скоро сеидбата и догодишната реколта ще бъдат провалени. Това е храната, която Пакистанците ще ядад до първата половина на 2012.

Иронията е, че най-големия недостиг е на питейна вода. В такива условия болести се разпространяват бързо, и най-слабите и децата нямат много шанс да оцелеят. Помогнете с каквото можете! Предния път държавата дари парите и от ДДС от sms-ите. Всяка таблетка за пречистване на вода може да предотврати болест и да спаси живот!

Приетите наскоро поправки в турската конституция разбуниха духовете. Много се изписа за тях, като повечето бе в светлината на демократичните реформи, равните права на гражданите, правото на индивидуална жалба до Конституционния Съд (което е много хубаво нещо наистина!) и общо-взето евроинтеграцията на Турция.

Има обаче един аспект на конституционните реформи, който ме обърква – президентът на Турция ще назначава 14 от 17-те конституционни съдии. И това при положение, че при все повече ислямизиращата се Туриця, в последните години КС е един от стожерите на светската власт. Да не забравяме, че АКП е полуислямистка партия. Сега обаче президентът Ердоган малко по малко ще сложи ръка и на тази институция.

В скорошната си визита в Турция, немския външен министър Гидо Вестервеле приветства конституционните промени и призова ЕС да не затваря вратата за членство за Туриця. Това добре, но нека да си представим подобна реформа в България или Румъния! Пак ще се почне с критики от Брюксел и от къде ли не. Демокрацията ще бъде поставена под въпрос (и с право). Но за различните страни явно демократичните стандарти за различни. Както казваще един мой професор „Правото не е справедливо – то е една и съща мяра за съвсем различни субекти”.

Но какво означава това за Европа и за най-силната икономически страна-членка ? Пропускането на подобни конституционни промени не е добър знак. Всъщност е доста лош знак. Според мен това показва как променящия се баланс на силите в полза на страните извън Европа и Северна Америка ще ерозира и ценностната ни система. Първо тази, с която се представяме пред останалия свят, а по-късно може би и политиюеските и общестшени ценности на обществата ни. Не се чувствам готов за това и смятам, че външния министър на Германия или е голям визионер, или се чувства слаб в компанията на надигащата се турска мощ. Толкова по-жалко за Европа.