Home > Български > За Общностния интерес и Eвроизборите

За Общностния интерес и Eвроизборите

Тези дни в Исландия беше съставено ново правителство и то ясно заяви намерението си да кандидатсва за членство в ЕС. Това е добър знак за една от движещите сили на европейската интеграция – външни шокове и заплахи (Исландия претърпя тотален икономически срив). Но има и друга сила. Разбирането на европа сама за себе си; разбирането на равноправните нации за това искат ли да са равноправни и в какъв ЕС искат да участват. Това е конструктивната сила. Тази, която е про-активна и може да се справи с проблемите преди да са започнали да ни тресат. Защото днес проблемите (тероризъм, деградация на околната среда, пиратство, недостиг на ресурси, трансгранична престъпност и т.н.) надхвърлят възможностите на всяка една държава. Ако реагираме само на външни шокове става нещо съвсем друго – в най-добрия случай Европа спира да задава дневния ред. А минаха столетия от момента в който България задаваше дневния ред. Това беше при Аспарух.

Но защо това да ни вълнува? – Бог високо, комисар далеко, ще кажат някои. Държавата България обаче има изключително голям национален интерес от блаоденствието на общността и от това общностния интерес да не е най-малко общо кратно на 27-те национални позиции. За това има няколко хипотези:

EU cow

ЕС като Дойна Крава

1) Хипотеза на дойната крава – ЕС ни дава пари, ние ги харчим,по възможност за нещо смислено. Следователно, колкото по-голям е бюджетът на Комисията, толкова по-добре сме и ние. В колкото повече политики ЕС има компетенции, толкова повече сектора ще можем да си финансираме. Прото, ясно, плоско.

2) Хипотеза на Великите сили и световната конспирация – България не може да се справи сама с проблемите които ни заливат (вътрешни и външни) за това, както винаги търсим Велика сила, към която да се прикчим и да ни защитава пред другите велики сили, които искат да ни унищожат. Особено актуална е тази хипотеза при наличие на конфликти и при резки завои в политиката (края на Османското иго, Световните Войни, края на студента война)

3) Хипотеза на международното равноправие. Тази хипотеза е комбинация от двете предни, но видяни от съвсем различен ъгъл. България е малка, бедна, а от ЕС получава финансови и политически ресурс. Така получаваме възможност за развитие и международен престиж. Освен това получаваме възможност да станем част от начина на администриране и управление на проспериращи държави. Към това прибавяме и разбирането за заобикалящите ни проблеми, с които не можем да се справим сами и надеждата, че в партьорство с други като нас (били те малки или големи) можем да постигнем повече.

Повече, интеграция - повече възможности

Повече, интеграция - повече възможности

Именно третата хипотеза е вътрешната движеща сила на европейската интеграция. В иначе елементарните предположения в нея се съдържа нещо много ключово. Първо, хипотезата на международното равноправие тръгва от разбирането за това какъв си сред останалите, каква роля имаш в момента, какво се очаква от теб и какво искаш самият ти от себе си. Второ, тя съдържа в себе си вътрешен политически консенсус за това какво е правилно в администрацията, управлението и международните отношения, за това какво е желателно и за това какво не е. Тази хипотеза не предполага разделянето на света на добри и лоши, а създаването на система за оценка на предизвикателствата и механизми за тяхното разрешаване. В тази хипотеза многостранното партньорство е приоритет. И най-важното: тази хипотеза предполага разбирането, че общностния интерес допълва и донякъде замества националния. И оттам, готовността да се разделим с част от националното, така както правят останалите, за да можем да постигнем повече.

ЕС е проект, много различен, от политическите проекти вътре в една страна. Той е не толкова политически проект, колкото координационен механизъм на политики. Тези политики обаче колкото и технократски да са, винаги имат някакви последствия в политическото. За това е необходима ясна визия за политиките и политическото и кристално ясното разбиране за равноправие, партньорство и общностност. С други думи, външните шокове продължават да определят дневния ред, но са допълнени от вътрешна двигателна сила, която се опитва да им влияе чрез мощната политическа воля на 27 нации и могъщата сила на 500 милионен пазар.

Но да се върнем у нас. Може би някога България отново ще стане световната сила от ханските времена, но на този етап ще трябва да си решаваме проблемите заедно с партньорите ни под шапкана на ЕС. Там имаме уникаланата възможност да усвоим добри управленски практики, и, най-важното, новото мислене за това как да оценяваме проблемите и заплахите и как най-ефективно да ги разрешим. Ако България имаше подобно мислене, нямаше реформите във въоръжените сили да боксуват; нямаше да има аргумент, че 40 000-на войска е твърде малка; нямаше да има контрол на организираната престъпност над управлението и превръжането му просто във власт.

baloonПо този въпрос се питам: ИМА ЛИ В БЪЛГАРИЯ ДЕБАТ ЗА ТОВА КАКВА БЪЛГАРИЯ ИСКАМЕ? ИМА ЛИ ДЕБАТ ЗА ТОВА ОТ КАКЪВ ЕС ИМАМЕ НУЖДА? И ЕС и българите се оплакваме от корупцията и липса на правилни и дългосрочни управленски решения. Обаче когато единствената ти цел е да те приемат в някой клуб и единственото ти отншение към него е като към дойна крава, тогава няма какво да се изненадваме! Когато нямаш стратегия за сигурност и не знаеш акви са ти проблемите – няма как да ги решиш!

Дебатът за ЕС приключи в България някъде през 2000 година, когато започнаха преговорите за присъединяване. Поддържаше се известно напрежение до 1 януари 2007, но след това нещата се сведоха само до мониторинг докладите и партньорските проверки. С други думи – ако ЕС не ни следи и не ни предупреждава за разни нередности, ние с него не се занимаваме. Ако може и той да не ни се бърка. В обществения дебат ЕС почти напълно го няма. Откакто България се присъедини към ЕС, страната ни не може да си позволява да си гледа пъпа, а трябва да демонстрира готовност за мнение, визия и участие в разширяването на общнстния интерес. Това не може да стане с двама офицери, пратени към мисията на ЕС в ЧАД, 10 наблюдатели и един джип в Грузия или с 900 млн. лв. вноска в бюджета на ЕС. Това не може да стане докато в България няма дебат за това в какъв ЕС искаме да живеем и каква да е ролята на България в него. Не може без нацонален консенсус на всички групи от обществото и всички значими партии в България.

Евро-изборите са много добър повод за такъв дебат.

Неопитността и близостта им до националните избори

Гласуването на изборите за ЕП е важен начин да покажеш какво бъдеще за ЕС искаш. Но той е само началото...

Гласуването на изборите за ЕП е важен начин да покажеш какво бъдеще за ЕС искаш. Но той е само началото...

обаче е голяма пречка. Опасявам се, че дебата за това накъде отива ЕС и как стои България сред партньорите си там ще се подмени с празнодумие и вътрешни проблеми. Последните няколко дни в. Дневник публикува материали за кандидат депутатите и за дейнсотта на тези, чиито мандат изтича. Дано не спрем дотук с интереса към ЕС. Това е събитие, което не трябва да се пропуска. Гергьовден също беше важна дата, но вместо да има дебат за политическата храброст в България, за новата роля на НАТО,  за Въоръжените Сили на България и новия закон за тях, ние гледахме безобидния филм  за Аспарух и се гордеехме, че сме българи и сме сритали Византия. Някогаси…

Ако и изборите за европейски парламент станат като честването на Гергьовден, скоро съвсем няма да ни остане с какво да се гордеем. Започвам броенето на европейските теми в предизборната кампания без големи очаквания. Дано да греша…

  1. May 17, 2009 at 15:15

    Видях статистически данни за актуалните теми в медиите за месец април 2009: БСП – 500 информационни единици, български парламент – близо 200 единици, Софийска община – около 60 единици, Европейски съюз – 50 единици. Коментарът е излишен.
    (Единици в случая означава предавания и публикации в медиите, които са следили, това са големите медии.)

    И още една тенденция: интересът не се засилва с наближаване на изборите за ЕП.
    Дано поне при блоговете тенденцията е друга.

  2. criticae
    May 17, 2009 at 23:17

    update от сайта на Дневник за откриването на кампанията – http://dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/05/17/720629_izbornata_kampaniia_podminava_krizata/

    защо ли не съм изненадан! ще се окаже че само еднамалка група от хора се интересува от управление и решаване на проблемите, и тази група си говори сама. Как беше, свестните у нас за какви ги мислеха… ? за десни ли за луди ли ….

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: