Home > Български > България и големите европейски назначения

България и големите европейски назначения

Миналия четвъртък европейските лидери номинираха избраха Президент на ЕС и Върховен представител по Външната политика и Сигурността –две ключови фигури за глобалната роля на Европа. На друго място съм описал какво означава изборът на ван Ромпой за президент и Кати Аштън за Европейски външен министър. Тук питам какво означава той за България.

БЪлгаският премиер преговаря на равна нога с останалите лидери на Европа

В петък нямаше никаква реакция нито от Минситерския съвет, нито от Външно. Медиите препечатваха биографиите на Аштън и Ромпой и цитираха Меркел, Барозо, Билд и Саркози, но не и българските премиер и външен министър. Разбира се , Ройтерс, Белга и Франс Прес не са се редили на опашка  да говорят с българските лидери, но отговорните институции имат задължението да информират гражданите за важните си позиции. А позицията по това кой ще дърпа конците на европейската външна политика е важна!

Въпреки това на сайта на МВнР новината от петък е ‘Тържествено отбелязване на 130-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Белгия’. Какво невероятно съвпадение! Белгийския премиер сигурно е участвал! За отбелязване е също че министерството не спи през събота, когато е произведена друга новина: политически консултации с индонезийския зам-министър на външните работи.

С други думи – нищо не се е случило. Ако събитието беше станало в Иран, българската реакция щеше да е същата. Не става въпрос, че МВнР по традиция не реагира твърде на случващото се в Близкия Изток (а и по света изобщо). Проблемът е, че изборът на Президент и Комисия на ЕС става с участието без участието на България.

Преди време коментирах, че България закъснява не само с номинацията на комисар и предложението за ресор (нещо споделено и от самата Румяна Желева), но и с позицията си за бъдещето на новите роли в Комисията и Съвета (освен всичко друго Съвета на ЕС има нов Генерален Секретар). Надеждите ми бяха поне да видим оценка на процесите пост-фактум. Уви, изглежда превителството не смята за нужно да сподели позицията си гражданите. Това не е добра новина за демокрацията у нас.

В този контекст трябва да отдадем заслуженото на премиера Борисов, който е дал оценка на важния европейски избор, в който самият той е участвал: ‘Това е добър избор за ЕС и за България’. Припомняйки, че Аштън е посещавала България като Британски зам-министър, Борисов също защяви, че отличният дипломат Ромпой е бил българската кандидатура. Е, вече знаем. Това може би е отговорът на въпроса какво означават новите назначения за България. Нека минем на следващия: какво означават за ЕС?

Тук трябва дипломатите и експертите по сигурност и отбрана да говорят. Чакам идната седмица да се появи каквото и да е мнение в медиите преди да пиша пак. Не мога да се откъсна от тягостното усещане обаче, че България е безгласна буква в ЕС, и по-лошото, не се опитва да промени това с активност, менния, позиции и предложения.

Желаем успех на преговорите с Индонезия!

Criticae във Facebook?

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: