Home > Български > Барозо 2.0:Външната политика на новата Комисия

Барозо 2.0:Външната политика на новата Комисия

Тези дни най-после и в България се заговори за външната политика на ЕС. Поводът разбира се беше ресорът на Румяна Желева в бъдещата комисия Барозо 2. Дискурсът за Европейската външна политика обаче не отива много по-далеч от това дали България е получила повече отколкоото преди или по-малко отколкото Румъния. По всяка вероятност и двете предположения са правилни, но по-важното е друго: да разгледаме външната политика на ЕС и да разберем какво означават промените в Европейската Комисия за външната политика на Съюза.

Най-важното безспорно е обединяването на поста „комисар по външните отношения” (до сега Бенита Фереро-Валднер) с този на Върховния Представител по Външната Политика, Отбраната и Сигурността. Солана, който в последните 10 години заемаше поста Върховен Представител изгради своя вътрешна империя в Съвета на ЕС и Генералния секретарят. Последната  институция рядко попада на журналистическия фокус, но има важни организационни правомощия и може значително да повлияе на решенията на Съвета.

Важно е да се отбележи и че макар Солана да съчетаваше позицията си с тази на Генерален Секретар на

Катрин Аштън ще работи едновременно като комисар и върховен представител, обединявайки ролите на Комсиията и Съвета в едно

Съвета, Аштън няма да има тези правомощия. Вместо това, французинът Pierre Boissieu, досегашен заместник-Главен Секретар поема ръководството на администрацията на Съвета на ЕС. Загубата се компенсира със създаването на Европейската дипломатическа служба (European External Action Service), на  която британската баронеса ще трябва да даде силен първоначален тласък. Доколо това ще се случи, имайки предвид дипломатическия опит на Аштън е друг въпрос.

Съчетаването на външнополитическите функции на Комисията и Съвета има ключово значение за ролята на ЕС пред света. До този момент двете институции бяха обвинявани, че не си говорят и не координират единна външна политика. Сега Съвета и Комисията ще „гребат в една лодка”, да се надяваме в една и съща посока. Лодката ще се ръководи от Катрин Аштън, която ще работи в Комисията и в Съвета. В тази лодка обаче има и други комисари с външнополитически ресори и тук идва момента да говорим за ролята на българското портфолио.

Накратко, освен външните отношения и общата политика по сигурност и отбрана, за които ще отговаря Аштън, в ЕК съществуват следните роли: развитие и хуманитарна помощ, разширяване, търговия и политика по добросъседство. Освен това тези политики координират доста средстава чрез Генерална Дирекция EuropeAid.

В новата комисия Барозо раздели на две досегашното портфолио „Хуманитарна помощ и развитие”. Неговият  досегашен ръководител, белгиецът Карел де Гухт поема „Търговия”, като остава сред комисарите с външнополитически ресори. „Развитие” е дадено на латвиеца Андрис Пийгбалдс (досегашен комисар по енергетиката) а „хуманитарната помощ” – на Румяна Желева. Освен това, към ресорът на Желева е добавено „международно сътрудничество”, което следва да се тълкува като Генерална Дирекция EuropeAid (AIDCO).

Румяна Желева ще си сътрудничи често с латвиеца Пийбалгс, без значение кои дирекции стоят между тях.

Тази дирекция е ключово звено, което координира помощите на ЕС от бюджета на комисията, както и допълнителните средстава от държавите членки харчени за „развитие”. Еднакво логично бе тази дирекция да отиде както при Желева, така и в ресора на Пийбалгс, с единствената разлика, че по-голямата част от парите координирани от AIDCO са за развитие. Всъщност обаче, AIDCO бе дадена на чешкия комисар Щефан Фюле, с което значително засили ресора му (виж по-долу), като Пийбалгс получава надзор върху парите харчени от AIDCO  за развитие.

Така или иначе и „хуманитарна помощ” и „развитие” черпят ресурси често от едни и същи места. Освен това, целите им се допълват взаимно, което прави разделението на този ресор на две доста изкуствено и предполага трудности в координирането. Освен това, тъй като Желева няма контрол над AIDCO, името на ресорът и също изглежда изкуствено дълго, а зад „международно сътрудничество” няма да стои много.

Впечатлението за фрагментираност на външната политика в Комисията се засилва и от друг пример. До сега политиката по добросъсетство (ENP-European Neighborhood Policy) бе част от ресорът, който Аштън поема. В комисията Барозо 2 той е „откъснат” от „външни отношения” и се добавя към „разширяване”. Така уголеменото портфолио Барозо даде на опитния чешки дипломат Щефан Фюле.

Това като че ли изпрати хубав сигнал към страни като Украйна и Грузия надяващи се на членство, но поставяни в политиката за добросъседство. Макар това ново портфолио да беше добре прието от съседите, няма да мине много време преди те да осъзнаят че всъщност не се е променило много.

В интерес на истината , дирекция „Добросъседство” бе изцяло структурирана от хората работещи в голямата преди 2004 дирекция „Разширяване”. Работните места трябваше да се запазят и моделът на работа бе прехвърлен в новата дирекция, която започна да работи със най-близките източни съседи на ЕС (Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан, а от скоро и Беларус). По този начин ЕС продължи маниера на работа “one size fits all” дори и със страните които нямат перспективи за присъединяване.

Щефан Фюле получи Разширяването плюс ключови дирекции

Така силното портфолио на чеха Фюле бе допълнено и от AIDCO, с която неговите функции надхвърлят рамките на Европа и близките и съседи. Изглежда чешко председателство през първата половинана годината е изиграло добре картите си, тъй като ако изключим Румъния, това е новата страна-членка с най-важен ресор.

Всички тези рокади недвусмислено показват че макар Съвета и Комсията да обединяват политиките си чрез Катрин Аштън и новата й позиция, вътре в Комисията нещата са все така фрагментирани. Освен това влияние върху програмата, експертизата и приоритетите в Съвета ще има и новият му Генерален Секретар.

Ван Ромпой, новият президент на ЕС, също ще участва в правенето на външната политика, по скоро като брокер във взимането на крайните решения в Съвета. Това ще е ключова роля, тъй като общите позиции на Съвета задават насоките на действие на останалите звена, свързани с външна политика. Най-сладкото допълнение в този меланж е съществуващото ротационно председателство на ЕС. То се запазва, като е малко вероятно премиерите и външните министри на бъдещите председателства доброволно да се откажат от влияние във външната политика на ЕС.

Гребане на много хора в една лодка, дано и в една посока

Макар Лисабонския договор да има за цел да изгради единна външна политика с едно лице на ЕС за пред света, това е малко вероятно в следващите години. Главната причина е изненадващия избор на Катрин Аштън, която няма опит в сигурността, отбраната и дипломацията. Освен това, раздробеността на ресорите в Комисията прави „общата външна политика” твърде трудно осъществима. Не на последно място е и новата структура на работа, която Аштън ще зададе на Съвета. Без истински независима и критична експертиза, висши дипломати назначавани за специални представители (EUSR) и качествено агрегиране на информацията от мисиите и проектите на съюза в областта на развитието, помощите и овладяването на кризи, европейската външна политика едва ли ще получи желания тласък напред.

Criticae във Facebook?

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: