Home > Democracy, Български, Security, World Politics > След изборите в Ирак: изтегляне към нова война

След изборите в Ирак: изтегляне към нова война

Изборите в Ирак на 7 Март трябва да са повратната точка за иракската демокрация. Те трябва и да са ключов момент за демонстрация на напредъка в сигурността и последващото изтегляне на Американската армия от страната. Но дали това наистина ще стане ? До каква степен Ирак ще получи “нов старт” и доколко американците ще се оттеглят от Ирак?

Докалдите до момента сочат, че 62% от иракчаните са гласували. Това е малко повече от активността на американските президентски избори миналата година и значително по-малко от 75% по време на кървавите избори през 2005. Всъщност проценитите не са от голямо значние, тъй като друго е по-важно: през изминалите години Ирак се предвижи от сектантски милиции към политически процес, който все по-малко зависи от това кой колко бойци има на разположение.

Това е обаче единствената хубава новина за политиката в Ирак. Като махнем напредъка на цивилните не-религиозни политици, остава другия важен въпрос: oттеглянето на САЩ от Ирак. В края на януари последните морски пехотинци напуснаха страната, но все още в Ирак има много американски военни. Вашингтон твърди, че за оттеглянето им ключова роля ще имат сегашните избори. Но как се планира самото оттегляне? И доколко то наистина е оттегляне ?

За разлика от временната администрация след инвазията през 2003 (подробности и детайлни интервюта тук), оттеглянето на американската армия се обсъжда от доста време. Изглежда, че войниците си тръгват, но не към САЩ. По-скоро се отправят към Кувейт, Афганистан и Саудитска Арабия. Ако питате някоя от логистичните компании, работещи за американското правителство, къде транспортират тежко обудурване, ще чуете един отговор: американските военни бази в региона.

Някои критици твърдят, че причината за първата война в Залива беше създаването на американска военна база в Близкия Изток. Не мога да твърдя това със сигурност, но ако е било така – браво, mission accomplished! Сега американските войници се радват на сериозна логистична подкрепа от териториите както на Кувейт, така и на Саудитска Арабия. Тези държави бяха ключът към Ирак през последните 7 години и ще продължат да имат важна роля и занапред. От там се транспортират храна, обурудване, оръжие, резервни части и всичко останало, без което Иракската сигурност не може.

За разлика от Ирак обаче, в Афганистан американците (ОК де, НАТО) си нямат Кувейт под ръка. Имат си Пакистан – държава с разклатен преход от военно управление към цивилна администрация, с разделена армия и сериозни проблеми за сигурнсотта и цялостта на страната. Към това прибавяме и проблема с Талибаните, които установяват алтернатива на корумпираното светско управление все по-близо до столицата.

Няма да се впускам в анализ на Афганистанските проблеми, но когато говорим за изтегляне от Ирак, не може да не си мислим за наученото до момента и препоръките за бъдещите (американски) операции от този тип.

Наскоро един колега се пошегува, че като планира следващата война , Пентагонът трябва по-чевръсто да разгърне военните си бази в региона. Шегата в случая е вярна. Да погледнем Пакистан – пресз последните месеци имше голям брой държавни поръчки за разрастването на посолството на САЩ в Исламабад. Американското правителство купи 7,2 хектара площи и отдели 110 милиона долара за нов дипломатически комплекс, който ще приюти 330 души. Плановете за разширяване включват и 250 къщи, за новите дипломати (и не само) които ще дойдат от Вашингтон. Така персоналът на посолството нараства със 750 души до близо 1000. Всичко това струва допълнителни 405 милиона долара за американския бюдьет – с две думи: действа се с размах (и най-вероятно не еднократно).

Правя си следния извод: АфПак (Афганистан-Пакистан, за които отговаря Ричард Холбрук) ще има столица в Пакистан. Или: САЩ си правят база в Исламабад. А пък това съвпада със съгласие на най-високо ниво за  “цивилно сътрудничество”, имащо за цел между другото да подпомогне развитието на Пакистан и да засили дружбата между двете държави. (Тук разбира се се включва всичко – от напоителни системи, до гражданско общество*.)

Около изборите в Ирак имаше много насилие и религиозно напрежение. Въпреки това обаче те най-вероятно ще бъдат обявени за успех и аплодирани като по-добри от предишните. Ще има победител, най вероятно няколко, като претендентите засега са Малики и Садр. Това ще е знак американското изтегляне към други горещи точки да продължи. От изборна победа към … друга война.

*В идните седмици очаквайте специална статия за цивилните мисии на САЩ и ЕС в Афганистан и Пакситан.

Criticae on Facebook

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: